Matti Amadou’s Hunting Trip
FinnishTAULA-MATTI. Olihan tuo pulskeakin pussiin pistettävä jalli; lihava köntti. Niin; ja sitten me ryypättiin. —Sitten pu'imme nutut päällemme taas, kruutikuivana, ja pantiinpas koreasti ma'ata tuohon heiluvan tulen hauteesen. Mutta vähänpä siinä unta uneksuttiin, koska noidannuolia kuin tulisia kärmeitä lenteli lakkaamatta ristiin, rastiin ilmassa huimaavan päämme yli. Useinpa kyllä putkahteli Heiskanen ylös, huutain korkealla äänellä: »sammu, noidannuoli, sammu, noidannuoli!» ja kohahtaen raukeni heistä moni mikä metsään, mikä harmaasen suohon, mutta useampi vielä mennä pyhkäsi pitkin sileätä tietänsä, huolimatta hänen huudostansa. Kerranpa kuului, viiltäen pohjosesta etelään, riivatun äkeä ja vinha puhina, jota seurasi vielä pientä vilinätä kauan. Mikähän pokko siitä vilkkaisi? kysyin minä Heiskaselta, joka hetken päästä minulle morahtaen vastasi: »mänihän siitä itse ukko Hiisi».--Kului taasen tunti, kului kaksi, ja tulta iski liepeä, sumuinen ilma. Mutta idästä suon partaalta kuului äkisti ääni kuin sammaleisten kuusten kohaus, ja vastasi nyt suon läntiseltä rannalta pian taasen toinen ääni, mutta hieno niinkuin kahaus pienestä koivistosta. Mikä kohaus se siellä, ja mikä kahaus tämä täällä? kysyin minä taasen, ja vastasi viimein Heiskanen morahtaen: »hoastaahan kuusiston toatto tyttönsä kanssa».--Mutta meni vihdoin yö ja koitti kerran aamu ja siitä lähdettiin tallustamaan taas. Kas kun nyt juuri metsän rannalla näimme hallavan, sen peevelinmoisen suden, mutta hän pakeni kuin hernehaasia tuulispäässä. Näkyi viimein enään vasempi takajalkansa, minä ojensin pyssyni ja ammuin tassun poikki, poikki niinkuin rouskun, mutta pelastipa hän nahkansa kuitenkin. Poikki ammuin äijä-paran töppösen. |
BulgarianМ а т и. Да, дивечът беше добър - месо, колкото щеш. А след това си пийнахме. После навлякохме вече изсъхналите дрехи и налягахме да спим край огъня. Но почти не мигнахме, защото над главите ни из въздуха непрекъснато се носеха като огнени змии магьоснически стрели. Вярно, че Хейсканен често скачаше прав и викаше с цяло гърло: «Угасни, омагьосана стрела! Угасни, омагьосана стрела!« Доста от тях изпопадаха в гората, но повечето продължаваха да летят, независимо от заклинанията. А ето че от север на юг премина нещо с пронизително свирене, след което дълго чувахме слаб шум. «какво беше това, дето мина край нас?« - попитах аз Хейсканен, а той промърмори в отговор: «Сам Хийси беше това.« Измина час, после втори, а в топлия здрачен въздух още се мяркаха стрели. Внезапно от источния край на блатото се чу шум, като че въздъхнаха елите. От западната страна дойде отговорът, който приличаше на шумолене на млади брези. «какви са тези шумове?« - пак попитах аз Хейсканен, който измърмори: «Духът от еловата горичка разговаря с дъщеря си.« Най-сетне нощта свърши, съмна и ние продължихме пътя си. В самото начало на гората зърнахме огромен вълк, който се мяташе насам-натам. Виждаше се само лявата му задна лапа и аз стрелях по нея, улучих я и чух как се строши костта. Вълчо все пак спаси кожата си, но лапата си не можа. (130-31) |
Version |
Questions:
Name * Scholar Translator Independent Reader Email * |