Lauri’s Sermon
Finnish»Tuoppi olutta ja kaksi korttelia viinaa lippariksi on kohtuullinen mitta ja määrä väsyneen miehen kurkkuun ja päähän. Nytpä kannu keikkui ja parta kastui, pojat laulaa laskettelivat ja muorin tyttäret nauraa rikostelivat. Mutta läksinpä iloleikistä pois, läksin pitkin katua käymään. Lauluni remahti, akkunat säpäleiksi sälähti, ja siitäpä liikkeille Tampereen poroporvarit kaikki. Mutta minä, aina lysti-poika, minä viitenä vilkkasin pitkin rantaa, heille potkaisin vasten kuonoa soraa ja santaa. Tulin siitä Poriin, pantiin pärekoriin ja vedettiin pitkin torii; tulin Uuteenkaupunkiin, siellä akkunasta haukuttiin; tulin Turkuun, pistettiin puukko kurkkuun. Tulinpa lopulta Aningaisten kadun haaraan ja siellä kohtasin viisi nokkelata naaraa. Ensimmäinen potkaisi mua jalallansa, toinen sanoi: »anna sen pojan olla alallansa; hän ei ole mikään rakkari eikä mikään pikiprakkari». Mutta kolmas kysyi: »mikä sitä poikaa vaivaa?» ja neljäs sanoi: »häntä pitäis auttaa ajallansa». No lähdetäänpäs käsi kädessä käymään, lausuin minä, mutta viides tuuppasi vihaisesti nyrkillänsä ja ärjähti: »mene Helsinkiin!» Menin minä Helsinkiin, pantiin syömään kruunun vellinkii, ja sitten poikaa tutkittiin ja huikeasti selkään hutkittiin: »mene nyt, mene tiehes, sinä vasaran-poika!» Läksin taasen tietä käymään, minä veitikka, aina iloinen, minä, jonka sydän on kuin hylkeennahkainen tupakkikukkaro. Kuljeskelin, laulelin ja tallustelin pitkin tölmällistä tietä; tulin Hämeesen, astuin ylös Kuninkalan saarnastuoliin; ja sitten oli ammen plottis!» |
BulgarianЕдна кана пенлива бира и две четвъртинки ракия са най-доброто лекарство за гърлото и сърцето на уморения юнак. И тръгна с кръг каната, намокриха се брадите на мъжете, весела песен подхванаха жените. Глъчка, смях, забава. Но аз напуснах веселбата и тръгнах да се разхождам из улиците. Викнах, та запях и стъклата на прозорците полетяха на парчета и се засуетиха всички еснафи в Тампере, но аз нали съм си веселяк, се втурнах колкото ми държат краката и под подметките ми хвърчаха камъчета и пръст. Пристигнах в град Пори, но тук ме качиха на една талига и ме поразкараха за показ из пазара. Мярнах се и в Нюстад, но от прозорците крещяха: «Връщай се назад!« Посетих и Турку, града, където получих кама в гърба. Най-сетне се завъртях по улица Анингайст, където срещнах пет напети хубавици. Първата ме ритна с крак, втората каза: «Остави го на мира, защото не е нито подлец, нито престъпник.« Третата пък попита: «Какво те безпокои, момче?« Четвъртата добави: «Навремето е трябвало да му се помогне.« «Да се поразходим под ръка« - предложих аз, но петата ме фрасна с юмрук и кресна: «Върви си в Хелзинки!« Заминах аз за Хелзинки, тук ми дадоха държавна чорба и на разпити ме водидха, накрая ме набиха здравата и ми рекоха: «А сега върви си по пътя, дрипльо!« И тръгнах отново на път - аз ли, веселякът, със сърце като пунгпя от тюленова кожа, ще седна да плача и тъжа? Ей тъй се скитах, песни пях и по стръмни пътища вървях. Стигнах в Хяме и се възкачих на амвона в Кунинкала - амин! (156-57) |
Version |
Questions:
Name * Scholar Translator Independent Reader Email * |